Нямам определение на любовта. Преди години един мъж, в който се влюбих носеше T-shirt с надпис “Be patient for passion”. Освен че благодарение на нея запомних (надявам се веднъж завинаги) думата „търпение”, не спирах да се чудя има ли смисъл в тази игра на думи.
В приказките добрите винаги отмъщават за стореното зло, а любовта побеждава. В хубавите американски филми (те затова са хубави) най-добрите умират, а любовта остава да страда разкъсана. Няма изход, нито спасение от любовта дори в смъртта.
Но какво е любовта в живота ни – там, където сценарият се пише от монотонното ни ежедневие, изпъстрено със страсти за позиции, успех и всякакви видове задоволяване?
Какво е любовта там, където умората убива търпението, преди то да е успяло да извърви и най-малката крачка към страстта ? Какво е любовта в 24-те часа, през които трябва да обичаме, да се обличаме красиво, да научим децата си да обичат и да се обличат, да печелим битки и да излизаме от „лошите си състояния” за минути, за да продължим да печелим? Какво е любовта днес и вчера и утре, когато очите те болят, а трябва да ги отвориш, за да продължиш да обичаш, докато се обличаш, учиш детето си да се облича и обича и всяка сутрин мечтаеш за мига, в който няма да ти се налага да излезеш и да печелиш, защото ще си извоювал най-важното – любовта ?
Любовта е ...
Ето това изречение искам да мога да довърша. Ако е това, което изпитвам, то тогава няма нищо общо с всичко по филмите, нито в мечтите ни. Но аз не искам онази. Не искам и тази вече, но нямам сили за друга.
Онази не е любов, тя е страст. Страст, подклаждана от невъзможността да имаш любовта. Във всеки филм тече слънчево начало, а ние чакаме голямото „НО”, онова „обаче”, което прави филма „необикновена история”. После роним сълзи, докато се развива драмата, в която властва отмъщението. Има ли любов там, където не тече кръв и не се скубят коси (зависи от жанра), където смъртта (на живота или на любовта) не чука на прага. Отмъщението е драматичният път към „заживели щастливо”. Това „заживели”, което не описват. А аз бих го прочела, бих го разказа и на детето си и може би тя би разбрала какво е любовта.
Няма любов от „онази”, когато се потапяш в деня. „Денят срещу любовта” трябваше да се казва този пост. Защото той – онзи 24 часов - е третият в моя любовен триъгълник. Той е винаги там – в мислите ми, във всичките ми страсти, в плановете ми за утре.
Искам „patient” и „passion” да не са съвместими. Но денят ме обгръща и се давя в прегръдките му, по-силни от най-силната страст, която изпитвам в моето „заживели щастливи”. Не харесвам тази любов, която отдавна е заключена извън нас – там, където ако не бъдеш облечен, успяващ и обичан, не ти е до страст.
Кой ще бъде мигът на нашето отмъщение? Да отмъстим на „деня” и да заживеем щастливо. Нека запомним датата, на която сме го убили, и да минаваме на гроба му, за да пророним по сълза за нереализираните си успехи.
Или просто да продължим, отдадени на неговата власт, за да умре един ден някой от нас и да минава другият покрай гроба му, ронейки сълзи за нереализираните ни страсти.
Защото само там, където отмъщението е оставило дири, ние с теб можем да си кажем всичко. Няма определение на любовта. Имаме десетки дни и нощи, през които да търсим такова и винаги за един то е спокойствието да спиш така, че да не можеш да се събудиш, а за друг тревогата, която не ти дава да заспиш. Няма определение на любовта – не и преди деня, в който ще решим да отмъстим.
28.03.2007 10:49
огнестрелна рана в сърцето!
Възвишена или жалка,
неизменно спътник в битието!
Без любов не можем,
дори да бягаме като от "проказа",
защо да се лъжем....
от горчиво-сладката отрова веднъж изпита,
пламва нелечима, огнена зараза!
В момента в който почнеш да разсъждаваш значи това е едно друго чувство, което се нарича носталгия към изгубената любов...
28.03.2007 21:59
Убий някоя секретарка в името на гнева си.
10x
1 да е руса (моето изискване)
и
2 да се казва Стела (неговото изискване), за да може да и подвиква
"СтЕла
Ела,
има клиентЕла"
от доста време се каня да напиша този пост и вероятно ще...
любовта не е когато подсвиркват след мен ,нито страстните смс-и , нито дори съкровените думички прошепнати в ухото в миг на сюблимност.
любовта е да ме държи през кръста ,за да не падна докато мия прозореца ,облечена с най старите и провисналите дънки и износената му тениска.
27.06.2007 12:36
Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква. Вижте и кажете какво мислите:
Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.
Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години
Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години
Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години
Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години
Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години
Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години
Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години
Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години (ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)
Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години
Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години
По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години
Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години
Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години
Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години
Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години
Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години
Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години (каква представа!)
Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години
Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години
05.02.2008 17:47