500 мл. кръв II
Но този път нещо много повече от „словоблудство”
В новините през последната седмица се говори предимно за Либия и за пожари. Първата тема вече не ми е интересна. Втората ми беше доста далечна до преди три дни.
Беше хубава вечер. Бяхме шестимата – аз и милото и те четиримата – двамата с децата, които ни напомниха колко лежерно си живеем, докато „бабите си гледат децата”. Смяхме се на всичко, за което си говорехме – за това, че можеш да си осиновиш цигане и да го направиш човек, за кристалните сервизи от по 1000 лв., за морето и Тайланд. Винаги си говорим за Тайланд.
Само 24 часа по-късно в техния живот тези неща нямаха значение. Един от пожарите беше станал част от живота им. Тя (мацка на двадесет и ...) е на път да изгуби баща си и по-малкия си брат в огъня. Историята на техният пожар е като много други истории за широката общественост. За тях е нещо толкова съкровено, че аз нямам право да я разказвам. Ние ще направим каквото можем, за другото ще го реши Бог. И сега идва ред на това, за което искам да пиша.
Ние, които ги обичаме и искаме да им помогнем можем да направим само едно – да дадем кръв за операциите. И сме готови да го направим веднага. Но живеем в България и не е толкова просто. Те са настанени в болницата в Пловдив и имат да запълнят квотата от 45 кръводарители. Ние, както по-голямата част от техните приятели, живеем в София. Но кръвният център тук не е в добри отношения с този там. Да, прочетете го отново това изречение. Този безумен отговор получихме и ние. Мога да кажа много неща, но думите са излишни.
Когато дариш 500 мл. кръв едва ли можеш да шофираш над 100 км. по българските пътища без отново да влезеш в черните хроники и да се налага други да дават кръв за теб. Но ако искаш да помогнеш на някой, който обичаш, трябва. Защото живеем в България, където два центъра, създадени да обслужват обществения живот, не могат да бъдат в добри отношения. Тъпо е да го кажа, но може би защото обслужват нечии лични интереси. А животът? Животът е скъп са онези, които обичат. И за другите, които обичат тях.
Ние ще отидем до Пловдив и ще намерим начин да дадем това, което можем. Другото го решава Бог. Но дано някой ден някой човек със сърце реши и онези бюрократични неща, за който Бог не може да бъде обвиняван. Нито преди, нито след...
Два кръвни центъра! Прочетох го няколко пъти и ...
Що за лудост!!!
Пожелавам на приятелите Ви да се оправят!
Другото го оставям без коментар, за да не ставам груба.
29.07.2007 16:17
29.07.2007 16:57
Но върха беше, когато успях да се свържа с лекуващия лекър на майка ми, който тотално ме разби, като отново ме увери, че операция ще има без да се дава кръв.
В прав текст казано - някои служители в болницата си позволяват да манипулират новите пациенти, като ги карат да намерят някой да даде кръв заради тях, макар да е излишно. Подбират се хора, както в случая от друг град по възможност без близки и приятели на място, за да отидат и да платят на циганите пред кръвния център. А тарифата повярвайте е доста солена. Ако в този момент някое от въпросните лица ми беше насреща определено щях да измета пода на отделението с него. В буквалния смисъл.
А най - лошото е, че когато отидох в деня на операцията и държах да потърся сметка, майка ми седна да ме моли да си мълча и да не раздухвам случая, защото тя трябва да остане под "грижите" на същите тези сестри и санитарки още десет дни.
Замълчах, защото не исках да я тревожа в този момент, но утре отивам да си я прибера и познайте какво ще се случи......
29.07.2007 17:01