Постинг
17.11.2008 17:02 -
Имах малка консултантска компания ...
Иска ми се да можех да разказвам истории. Историите, които никога не са се случвали. Иска ми се да можех да измислям настоящето, да споделям бъдещето си днес и да помня случилото се вчера до най-малката подробност. Иска ми се да знаех как ще свърши всяко мое начинание, за да не влагам сърцето си в губещи каузи.
Имах малка консултантска компания. Годината беше 2008-ма. Бизнесът в България се движеше от две основни правила – прецакай държавата, а ако не знаеш как – прецакай другарчето. Прецакването е сложен, но често печеливш процес. То е много повече от селски тарикатлък или престъпни намерения. Прецакването е добре планирано действие, целящо твоето лично облагодетелстване за сметка на друг, като е задължително условие, той да не може да го докаже. Прецакването оставя у прецакания съмнение и лошо чувство, но не и обективни основания за отправяне на обвинения.
Това с държавата има своите дълбоки социални корени. Това с другарчето е също толкова дълбоко, но начукано от поколения наред, които са се чувствали прее....от системата, от съседа, от съдбата си. Тези хора не спират да сссссъскат по всичко и ако имат възможност, си го връщат. Връщането е още по-сложен процес. Там трябва не просто да бъдеш гаден, а да премериш внимателно да не си по-малко гаден от другарчето.
През 2008-ма година все още имаше достатъчно бизнес, а оптимизмът си отиваше с бавни стъпки. В края на 2008-ма за първи сметките оставаха на червено, не защото другарчето си купува Vertu, вместо да ти плати, а защото и на него не са му платили. В началото на 2009-а прецакването излезе от мода, защото в битката за оцеляване, на мода влезе приятелството.
Имах малка консултантска компания. Един ден през 2008-ма година видях дълго да стоят на червено няколко солидни фактури. Колкото по-дълго стояха, толкова по-червени ставаха. Колкото по-червени ставаха, толкова по-трудно беше да изисквам от клиентите тяхното плащане.
В един такъв ден разбрах, че има нещо ужасно хубаво в това да разказваш историята си: „Имах малка консултантска компания. Беше добре замислен и успешно стартиран бизнес. Имахме ясен план и щяхме да успеем, ако не беше голямата световна икономическа криза през 2008-ма. Кризата не прояви милост към никой и ние също фалирахме. ”
Да е хубаво, да е хубаво, колко да е хубаво! Един приятел ми каза, че историите не ми се получават.
Защото ето как може да звучи най-ужасно хубавата история:
„Започнах бизнеса с малка консултантска компания. Спомням си колко трудно ни беше през 2008-ма по време на голямата икономическа криза. Стотици компании фалираха, някои от клиентите ни също не издържаха. Тогава всички се надявахме да оцелеем още няколко месеца и нещата да се обърнат. Сеехме с надежда да жънем в деня, когато фалитите ще са ежедневие, затова добрите новини ще заемат първите страници на вестниците. Понякога изглеждаше ужасно безперспективно. Но чудото стана и 5 години по-късно за всички ни имаше перспектива.”
Имах малка консултантска компания. Беше 2008-ма – годината, в която светът все още не осъзнаваше колко голяма е световната икономическа криза.
Имах малка консултантска компания. Беше 2008-ма – годината, в която светът все още не осъзнаваше колко голяма е световната икономическа криза.
Не искам да си права.
цитирайне се отдава на всеки ,но не съжалявай. Колкото и трудно де е ,понякога е за добро .
цитирайпредстави си колко ще спечели този, който в резултат на кризата ще има шанса да ме наеме :) хи-хи
цитирай
4.
edinman -
лавината
17.11.2008 18:46
17.11.2008 18:46
В БГ дали има достатъччно Сарбернарски кучета...май има само политически и икономически булдози.
цитирайне може без озон. Малко изтънява, тук там има дупки,но Природата може да си го възстанови;)
цитирай
6.
анонимен -
Хареса ми.
17.11.2008 19:47
17.11.2008 19:47
браво.. много добре си го написала. Поздравления!
цитирайнаписах го ей така...както се пише за нещата в реалността.
E., права си, мила, аз затова засега само разказвам истории и не си актуализирам CV-то. :)
цитирайE., права си, мила, аз затова засега само разказвам истории и не си актуализирам CV-то. :)
... изменение на Директивата за закъснелите плащания, като целта е плащанията към малките предприятия да се извършват в рамките на максимум 30 дни.
Така че където, който не плаща с мира и навреме - ще има секира и проблеми :)
НО!
Как ще се прилага тази Директива в България - не се ангажирам да се произнеса :)
цитирайТака че където, който не плаща с мира и навреме - ще има секира и проблеми :)
НО!
Как ще се прилага тази Директива в България - не се ангажирам да се произнеса :)
цялата система с неплащането в БГ си съществува от 89-а година насам. Не знам какво общо има с финансовата криза, освен факта че стана по-трудно да запълваш финансовите дупки (сумите от фактурите в червено) с кредити.
цитирайвинаги ще има закъснели плащания, мен това не ме тревожи
аз се вълнувам от коректните си платци, които вече и да искат, не могат да плащат навреме и малко се страхувам от деня, в който и аз ще започна да правя така
цитирайаз се вълнувам от коректните си платци, които вече и да искат, не могат да плащат навреме и малко се страхувам от деня, в който и аз ще започна да правя така
... мисля, че ако Европейската комисия наистина успее да промени тази Директива за закъснелите плащания, ще е голям успех. В момента средно за ЕС плащанията се бавят между 20 и 100 дни и това води до причини всеки 4-ти фалит на малка фирма да е заради закъснели плащания. Годишно това причинява освобождаване на близо половин милион души от работните им места и загуби от около 25 милиарда евро.
цитирайв ситуация на толкова серозна като задаващата се криза едва ли това ще бъде приоритет на администрацията
освен това, ако възложителят няма пари в банката, какво ме топли законът???
цитирайосвен това, ако възложителят няма пари в банката, какво ме топли законът???
..и заживели мълчаливо.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1392
Блогрол